Аладжа манастир

Аладжа манастир е един от най-известните български скални манастири и най-големият по българското Черноморие. Намира се в красива местност на 14 км северно от град Варна, близо до курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на природния парк „Златни пясъци” сред величествена гора. Няма достоверни исторически данни за възникването на манастира, но е известно, че през X-XII в. вече е съществувал.

Забележителности около Св. Св. Констанин и Елена - Аладжа манастир

Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии. По време на Втората българска държава, в периода ХІІ-ХІV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен.

Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, при които са ясно разграничими отделните помещения. Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис.

На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и др., свидетелстват, че Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха (V-VI в.).

Днес Аладжа манастир е популярна туристическа атракция, която се посещава от хиляди туристи. Красивата природа наоколо в съчетание с историческите и християнските забележителности го правят прекрасно мястo за културен, поклоннически и екологичен туризъм.

От 2009 г. в Аладжа манастир има уникален аудиовизуален спектакъл „Легенди от Аладжа манастир”, който представлява нова туристическа атракция за гостите на Варна и Черноморието.

Манастирът е обявен за архитектурно-строителен паметник с национално значение през 1968 г.

Побитите камъни

„Побитите камъни“ са природен феномен, разположен на около 18-20 км от гр. Варна в близост до гр. Белослав. Разпростират се на площ от 7 кв. км. Побитите камъни са наричани още „Каменната гора” и „Дикилиташ”. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове, разположени по целия комплекс.

Според най-разпространената теория Побитите камъни са се образували преди около 50 милиона години, когато местността е била морско дъно. Оттеглянето на водата довело до отлагане на неорганични материали, които ерозирали и придобили днешните си интересни форми. Скалните блокове са изградени от светлосив варовик с карбонатно съдържание. Интересен факт е, че това се води и единствената пустинна област в България.

„Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за природна забележителност през 2002 година.

От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики.

Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи. „Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми.

Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също са интересна забележителност за туристите.

Римски терми

В днешна Варна се намират археологическите останки на някогашните обществени бани на древния град Одесос. Тази понтийска колония е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. Руините се издигат в по-старата, крайморска част на Варна.

Австрийският учен Ернст Калинка, който през 1906 г. пребивава в града, обхожда останките на тази според него антична сграда. В бележките на основоположника на българската археология, чеха Карел Шкорпил от 1907 г. четем: "Близу до черквата "Св. Георги" се намира един старовремски зид. Той е известен под названието "куле" или "римска кула".

Навсякъде, където са се заселвали римляните, те са строели бани. Изграждането им се е предхождало от прокарването на водопроводи. Сведения за изграждането на римския водопровод са открити още през 1851 г. От двуезичния надпис на гръцки и на латински езици става ясно, че при управлението на император Антоний Пий (138 - 161) общината на Одесос и военният управител както и наместник на провинция Долна Мизия Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Може би малко по-късно в Одесос е била издигната и най-голямата в балканските провинции градска баня. Тя е заемала над 7000 кв. м и била ориентирана спрямо посоките на света. Запазените зидове на места достигат 22 т височина.

Термите са били не само място за къпане, но и център на обществения живот. Същинското къпане в римската баня е ставало в помещението за къпане с гореща вода - caldarium (C). То заема централно място в плана на термите. Централният полукръгъл басейн - piscina (p) е разположен в апсида, която излиза пред южната фасада на сградата. Под него е вместен и hypocaustum. От тук къпането е продължавало в централния tepidarium (T). В централния frigidarium е ставало изплакването със студена вода. Трите главни къпални помещения caldarium, tepidarium, frigidarium са били богато украсени с гранитни колони, с мраморни римо-коринтски капители, с двустранни колонии и колони оформени като чепатата тояга на Херкулес.

Манастир „Св. Св. Константин и Елена“

Eдна от най-популярните културно-исторически забележителности на курорта Св. Св. Константин и Елена е древният манастир „Св. Св. Константин и Елена“. Има различни легенди за това кой и кога е създал манастир точно тук, но несъмнено съществуването му е изиграло много важна роля в обособяването на местността като курорт и като любимо място за отдих и почивка. Зараждането на манастира „Св. Св. Константин и Елена” се губи назад във вековете. Легендите разказват, че по време на началните години на османско владичество през ХV век група монаси достигат до вековните дебри на околностите на Варна и тук се заселват, като основават няколко манастира, сред които и манастира „Св. Константин”.

Манастирът е силно пострадал през Руско-турската война от 1828–1829 година и е напълно разрушен. Той е възобновен благодарение на усилията на двамата братя, йеромонасите Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Търново. През 70-те години на ХІХ век манастирът „Св. Константин” е напълно възстановен. Наред с малката църква са построени монашески килии, но монашеско братство не се образува. Съвременници твърдят, че точно по това време в манастирите „Св. Димитър” и „Св. Константин” се поставя началото на ползването на морето за развлечение и укрепване на здравето. Монашеските килии се отдават под наем на приходящи, а богатите варненци имат свои постоянни килии, където отмарят в летните жеги и прекарват лятото. Първият български княз след Освобождението – Александър І Батенберг - посещава манастира „Св. Константин“ през август 1880 година и така става първият високопоставен курортист на обителта. Височайшето посещение също допринася много за развитието на региона като морски курорт.

Създаденият през 1909 г. с помощта на царица Елеонора Държавен детски морски санаториум има голяма заслуга за популяризирането на морелечението не само сред децата, но и сред възрастните. Неговото изграждане в близост до манастира „Св. Константин” дава увереност на ръководството на Окръжния съвет и Окръжната постоянна комисия, че решението за формирането на земеделското стопанство „Св. Константин” като морски курорт е правилно и необходимо.

Първата организирана група е от чешки туристи. Заради тях в манастира „Св. Константин“ са надстроени два етажа и хотелската част е наречена „Прага“. Интересът на чужденците е предизвикан от забележителната природа, топлото и гостоприемно море, златния пясък и чистия въздух и не на последно място – със сърдечното отношение на персонала.

Екопарк

Университетската ботаническа градина в град Варна е първият Eкопарк в страната, хармонично съчетаващ в себе си изкуствени и естествени екосистеми. Паркът е разположен на площ от 360 дка. Дендрологичната колекция включва повече от 300 вида дървета и храсти, тревистите растения са повече от 500 вида.

В градината може да бъдат разгледани колекции от перуники - над 150 сорта, лалета – 16 сорта, хемерокалиси – над 25 сорта. Розариумът е разположен на площ около два декара, където цъфтят и ухаят над 70 сорта декоративни рози.

Колекция „Треви” е представена от над 40 вида от семействата Житни, Острици, Дзукови. Най-атрактивни са представителите на колекцията в края на лятото и началото на есента. Тогава растенията са в най-голямото си многообразие от форми и багри.

Сезонните експозиции са на кактуси и сукуленти на открито и лятно цъфтящи видове.

В градината има водни площи с типично водни и влаголюбиви растения, както и представители на животинския свят.

Екопаркът предлага екзотични срещи с растения от цял свят: морски борове, дърво-лале, двуделно гинко, стеркулия, желязно дърво, хартиено дърво, вечнозелен дъб, мамонтово дърво и др. Археологически находки от II–IV век, разкрити на територията на Университетската ботаническа градина Варна, са „Римска гробница”, „Делвите”, „Римска вила”.

В екопарка се намира и параклисът „Св. Климент Охридски”, изграден в най-високата част на градината с прекрасен панорамен изглед към Варненския залив.

По традиция всяка година в Екопарк Варна се отбелязва Тодоров ден с конни надбягвания и състезания с каручки.

От няколко години традиционно се представя и експозиция "Лалета" с хиляди красиви екземпляри от различни видове.

Археологически музей - Варна

Варненският археологически музей е сред най–големите музеи в страната. В него се съхраняват едни от най–забележителните и ценни паметници на световната култура.

Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000 г. пр.Хр. Открито е случайно през 1972 година при строителни работи край Варна.

Трудно е да си представи човек, колко време са прекарали под земята прекрасните златни накити и предмети, докато настъпи моментът, в който историците и археолозите от цял свят да заговорят за съкровището на халколитния некропол. Находката е от около 2000 предмета от почти чисто 23,5 каратово злато с общо тегло около над 6 кг. Тя съдържа златни огърлици, гривни, нагръдни украшения и съдове. Това откритие преобърна представите на историците за развитието на човешката цивилизация.

Експозицията в музея е подредена хронологически, като са показани последователно материали от различните исторически епохи, проследяващи развитието на човешкото общество в продължение на хилядолетия в района на Варна - праистория, траки, античност, средновековие, османски период. Основно внимание е отделено на развитието на град Одесос - Варна - от неговото създаване през Ранната Античност до Късното Средновековие. Също така в сградата е разположен единственият в страната Учебен музей.

Музеят се превърна в културен и научен център с много висококвалифицирани специалисти. Той и неговите колекции представят България на десетки национални и международни изложби. Със свои самостоятелни изложби е гостувал на прочути музеи във Франция, Германия (два пъти), Япония, Израел, Италия и на световните изложения в Севиля (Испания) и Лисабон (Португалия).

Двореца в Балчик

„Двореца“ е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. Има статут на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парково изкуство.

По време на Междусъюзническата война, румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада град Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й.

Резиденцията е проектирана от италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. Оформена е с красиви праговидни тераси по стръмния морски бряг, през които водата от два извора тече по специални каменни канали и прелива във водни огледала и водопади.

Стилът на новите постройки е в унисон с този на заварените, а старите мелници са реставрирани. Запазен е и контрастът на белите скали и червените покриви, характерен за града.

Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др.

Университетската Ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес тя е разположена на площ от около 65 дка и разполага с втората по големина след Монако колекция от едрогабаритни кактуси в Европа. Интересната история в съчетание с великолепната ландшафтна архитектура прави мястото уникално като дух и атмосфера.

Ботаническа градина в Балчик е определена за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). Градината е редовен член е на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и е носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието.

Броят на растителните видове, отглеждани в градината, надхвърля 2 500, принадлежащи към 85 семейства и 800 рода.

Музея на мозайките

Музеят на мозайките се намира в град Девня. Той е музей „in situ” и се помещава в специално построена сграда, чиято цел е да запази археологическите открития. Тук през 1976 г. при археологически разкопки е разкрита голяма римска сграда с великолепни мозайки. Именно върху част от основите на тази сграда е построен музеят.

Античната сграда е била датирана от времето на император Константин I Велики – края на III – началото на IV век. Сградата е представлявала градска къща и е заемала площта на цял квартал в римския град Марцианопол, който бил един от най-големите римски градове в тази част на империята. По план е била типично гръко-римско атриумно-перистилно жилище, при което вътрешният двор е заобиколен от три страни от жилищни постройки и колонада. Пет от помещенията на сградата и портикът са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаично изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени от малки камъчета – кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Те изобразяват главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Мозайката, покриваща пода на дневната стая, изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза.

Целта на това изображение била да защитава стопаните от злото и да вкаменява недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед.

Приемната зала на сградата е най-голямото помещение в нея, покрито с мозайка. Едно от централните пана на мозайката представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая в къщата. Друга мозайка, известна като „Панонски волути“, е открита при разкопки в източната част на Марцианопол в постройка, която вероятно е била старохристиянска базилика. Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви в четири цвята.

В залите на музея е представен разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

Крепост Овеч, Провадия

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна.

В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.

Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.

Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.

Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.

Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.

При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.

Крепостта работи целогодишно.

Исторически парк край с. Неофит Рилски

Основната идея на Исторически Парк е да изгради събирателен образ на българската история, представена на едно място. Многобройните сцени на исторически събития, които са разпилени из цялата страна, ще се възстановят в размери и вид, близки до действителните, за да станат лесно достъпни за посетителите. Тук ще могат да усетят стила и обаянието на отминали епохи, без да се налага да се пропътува цялата страна.

Чрез реконструкции на цели селищни образования се представят културно-исторически забележителности на различни общества от шест епохи. Посетителите опознават отблизо начина на живот, оръдията на труда, ежедневното облекло и храна.

Неолитна и халколитна епоха (6.000 г. до 3.000 г. пр. н. е.)

Тракийски период (2.200 г. до 29 г. пр. н. е.)

Римска Епоха (29 г. до 5 век от н. е)

Епоха на славяни и прабългари (5 до 7 век)

Първо Българско царство (7 до 11 век)

Второ Българско Царство (1185 до 1396)

Кратък преглед на неолитната и халколитната епоха (6.000 до 3.000 пр. н. е.)

В онези древни времена основните занимания на хората са били събиране на семена и лов. Постепенно с времето, през неолитната и халколитната епоха, преминават към уседнал начин на живот. В Исторически Парк характерните за тези епохи къщи са възстановени в размери, близки до действителните, спазвайки напълно тогавашната технология на изграждане. Стените са измазани със смес от глина, пръст, отпадъци и косми.

Обзор на тракийски период (2.200 до 29 пр.н.е)

  • Траките се заселват по българските земи през третото хилядолетие Пр.Хр. Представлявали общност от над 80 племена. По-късно Тракия става провинция на Римската империя. За траките, спрямо другите народи, се знае доста малко, защото най-вероятно не са имали писменост.

В Исторически Парк зад 800 килограмовите врати от чист мрамор е разположен истински тракийски дворец, в който те посреща фигурата на тракийски цар.

В едно от многобройните помещения на тракийският дворец са изложени реплики на истински тракийски съкровища от злато, оригиналите, чиито оригинали са изложени днес в Археологическият Музей в София.

Кулинарната страна на отминалите епохи е представена по един забележителен начин. На трапезата се сервират онези храни, които са консумирали хората в различните епохи.

Исторически Парк се намира на 33 км от гр. Варна.

Крепост Бяла

Крепостта в Бяла – из винарните на античността

Много крепости са открити по българските земи. Повечето от тях имат сходни сгради, кули, кладенци и храмове, частично или напълно запазили се до наши дни. В новооткритата за посетители през пролетта на 2014 г. крепост в град Бяла освен всичко това, имате рядката възможност да се разходите и из антична винарна.

Късноантичната крепост се намира на нос Свети Атанас в град Бяла.

Местоположението й е такова, че пред очите ви се ширва красива панорама към морето и брега отляво и отдясно.

Това е било повече от крепост – тук се е разполагал цял пристанищен град, чийто живот посетителите могат да си представят благодарение на огромните цветни пана със сцени от миналото. Картината допълват няколко много добре запазени части от града.

При разкопките на крепостта са открити много от важните за един град сгради – централна улица с магазини, ателиета и питейни заведения, три древни винарни, обществена баня, пещи за производство на керамични съдове, църковен комплекс, жилищни сгради.

Фактът, че в града са открити три винарни, означава, че местните хора са се занимавали основно с отглеждане на лозя и производство на вино (освен с корабоплаване и търговия с пристигащите тук кораби). Най-добре е запазена една от винарните, в която можете да видите макет на античен дървен уред за мачкане на грозде.

Добре запазена е и градската баня, която в античността освен за къпане е служила и за лечение, размяна на клюки, решаване на спорове, сключване на сделки и дребна амбулантна търговия. Една от най-впечатляващите части на крепостта в Бяла безспорно е базиликата.

Макар само част от нея да е възстановена – няколко колони, част от олтара и олтарната маса - можете да придобиете представа как е изглеждало мястото в древността и да се насладите на красивата гледка от ръба на нос Свети Атанас. Освен базиликата, са открити още религиозни сгради: жилище на епископа, две кръщелни, както и свещен кладенец и сграда за съхранение на дарове.

Крепостта на нос Свети Атанас се намира в град Бяла, на самия бряг при носа.

Източник