В началото - манастир "Св. св. Константин и Елена"

Св. св. Константин и Елена е първият български морски курорт, водещ началото си от едноимения манастир, който е една от неговите най-популярни културно-исторически забележителности. Съществуват различни теории и легенди, свързани с неговото създаване. Едно е сигурно - съществуването му е било от ключово значение за обособяване на околността като курорт и като специално място за отдих и почивка.

Създаването на манастира „Св. св. Константин и Елена” се губи назад във вековете. Не са запазени документи кога и от кого е съграден, но близостта му до град Варна става основната причина той да бъде преоткрит за света. Легендите разказват, че по време на ранните години на османско владичество през ХV в. група монаси, прогонени от разрушените си и разграбени духовни обители, достигат до вековните дебри на околностите на Варна и се заселват, основавайки скалния (Аладжа) манастир "Св. Троица", манастира „Св. Димитър” на нос Соганлък (дн. дворец Евксиноград – б.а.), манастира „Св. Константин” и други манастири в околността.

През годините обителта на манастира успява да създаде светло бъдеще за местността и да я превърне в дестинация с особено значение както за местните, така и за гостите на курорта.

Още детайли от богатата история на манастира ще откриете в нашата Е-книга тук

Околностите на „Св. Константин“ са познато и предпочитано място за отдих на местните жители още от средата на XIX век. С постепенното превръщане на местността в курорт се свързват разходките и излетите на варненци до манастира в празничните дни, като най-оживено е в деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Посетителите посещавали манастира не само за почивка, а и за подобряване на здравословното си състояние чрез морето и лековитите минерални извори.

След Освобождението на България през 1878 г., избраният за български княз Александър І Батенберг става първият високопоставен гост, посещавайки за първи път Св. Константин през август 1880 г. Той допринася за развитието на региона, като предлага идеята град Варна да се превърне в лятна столица на Княжество България. Така през 1882 г. се създава двореца „Сандрово“, по-късно преименуван на „Евксиноград“.

В началото на ХХ в. посетителите на местността Св. Константин се увеличават многократно, въпреки ограничените места за настаняване. Желанието на хората да почиват и да се лекуват убеждава Окръжния съвет на град Варна през 1908 г. да вземе решение за предприемане на необходимите дейности по облагородяване на местността около манастира, която постепенно се превръща в предпочитано място за отдих, а интересът към новосъздадения курорт, нараства ежегодно.

Най-големият детски летен санаториум на Балканите - „Царица Елеонора“

През 1909 г. е открит най-големият летен детски санаториум на Балканите, създаден по инициатива на българската царица Елеонора, със съдействието на д-р Параскев Стоянов - основател на морелечението и калолечението в България и на д-р Александър Недялков – управител на санаториума в курорта.

Строителството започва веднага и завършва за няколко години. Местоположението на сградата е особено благоприятно за лечебни цели, защото тук се съчетават основните фактори за добро здраве – слънце, море и чист въздух. Сградата е изградена в оригинален старобългарски стил. Лицевата й страна гледа към морето на югоизток, в дъното на хубав малък залив, огряван през целия ден от слънцето. Морето е бистро, с недълбоко пясъчно дъно. На плажа е изграден летен павилион, където децата живеят денонощно в продължение на 2 до 4 месеца и правят своите въздушни, слънчеви, пясъчни и морски бани. През зимния сезон се прилага изкуствено слънцелечение. Зад зданието е оформен парк, състоящ се от няколко борови горички. При санаториума е уредено неголямо земеделско стопанство от зеленчукова и овощна градина, лозя, ферма за животни и птици, пчелин и др.

Помагайки за излекуването на хиляди болни деца, държавният санаториум има определена заслуга за популяризирането на морелечението и дестинацията и сред възрастните. Неговото изграждане в близост до манастира „Св. Константин” дава увереност на управниците по онова време, че решението за формирането на земеделското стопанство „Св. Константин” като морски курорт е правилно и необходимо.

Повече за историята на санаториума, може да откриете в E-книгата ни, налична тук

Създаването на парка в Св. св. Константин и Елена

Гордостта и красотата на новоизградения курорт Св. Константин става и новосъздаденият парк, който включва интересни дървесни видове, декоративни растения, храсти и красиви цветя, оформени в привлекателни паркови площи, алеи и цветни градини.

С развитието на зеленото му богатство е свързано името на чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена и със създаването на морската градина във Варна.

В периода 1913 – 1918 година на мястото е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето – явор, липа, топола, див кестен. Най-старото дърво на територията на курорта е над 300-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в близост до хотел „Астор Гардън“ и се ползва със статут на защитено дърво.

Първо участие в международно туристическо изложение

През 1924 г. едноетажният хотел „Св. Константин“ е надстроен с още два етажа, с който за пръв път в историята на българския туризъм участва в Международното туристическо изложение в Прага през 1928 г.

През 30-те години на ХХ век се създава първата гроздолечебна станция в курорта „Св. Константин“, която съчетава морелечение и гроздолечение. Още тогава, в това начинание, се вижда възможността за развитие не само на лозарството, но и за удължаването на туристическия сезон до началото на октомври.

Станцията е официално открита през 1933 г., а сред летовниците имало българи, германци, чехи и поляци, създавайки колонии. В края на всяко посещение летовниците били изпращани с кошници пълни с грозде, като жест на внимание и приятен спомен за престоят им в „Св. Константин“.

Развитието на курорта и туризма

След направения анализ за интереса на чуждестранни туристи по повод пребиваването им по варненското крайбрежие, през 1933 г. е приет регулационен план и правилник за извънградската курортна зона. В него е заложено местността „Св. Константин“ да се превърне в оживен и светски извънградски курорт, предлагащ нови луксозни хотели, морско казино, красиви пешеходни алеи по крайбрежието, голяма паркова зона и пространство с почивни станции.

Изградени са почивните станции на Съюза на железопътните чиновници, Съюза на телеграфо-пощенските работници, Съюза на чиновниците от Варшавската община, Съюза на българските учители, Софийското училищно настоятелство и Чиновническо-застрахователното дружество, Чешкият Червен кръст и др. За удобство на курортистите била открита и сезонната лятна телеграфо-пощенска станция, откъдето летуващите изпращат писма и картички до своите близки и приятели.

През годините развитието на курорта и на туризма като цяло е вече не само локален интерес, а се превръща и в държавен въпрос, с основаването на отрасъла Стопански туризъм в българската икономика през 1947 година. В района започва изграждането на нови хотели, ресторанти, сладкарници, битови заведения, барове, спортни съоръжения, тенис кортове, игрища, открити плувни басейни.

Днес курортът предлага богато разнообразие от лечебни програми, в които се използват всички познати фактори за въздействие на морето и термалните води върху здравето и укрепването на човешкото тяло. В търсене на пълноценна почивка и на благодатна комбинация от море, термални извори и морски климат, стотици хиляди туристи посещават курорта „Св. св. Константин и Елена”, откривайки своята целогодишна морска, СПА, и кулинарна дестинация.