„Дълбока гора и път, лъкатушещ между градини и лозя, и море тъй прозрачно, че се виждат на дъното пясъкът и движенията на рибите”
По този поетичен начин Константин Иречек описва местността Св. Константин при пътуванията си из България в края на XIX вeк.
Манастирът „Св. Св. Константин и Елена“ - първа спирка по стъпките на времето Има различни легенди за това кой, кога и поради какви причини е създал манастир точно тук, но несъмнено съществуването му е изиграло много важна роля в обособяването на местността като курорт и като любимо място за отдих и почивка. Близостта на манастира до Варна става и основната причина той да бъде преоткрит за цивилизования свят. Не е известно кога точно е основана обителта, но предания разказват, че още през ХІV век тук е живяло монашеско братство. Негови духовници, бягайки от ятагана на агаряните-мохамедани, намират убежище сред гъстите гори край морето и основават манастир, разположен сред живописна природа, гъста гора и хубава изворна вода.
Още от средата на 19 век манастирът „Св. Константин“ бил познато и предпочитано място за отдих на варненци. Със зараждането на местността като курорт се свързват разходките и излетите на варненци до манастира в празничните дни. Най-оживено ставало в деня на светите равноапостоли Константин и Елена. През лятото местните чорбаджии идвали тук, за да прекарат горещите дни сред прохлада и във веселби. Посетителите идвали в манастира не само за почивка, а и за подобряване на здравословното им състояние сред природата, морето и лековитите минерални извори.
След Освобождението на България през 1878 година Великото народно събрание избира първия български княз - Александър І Батенберг. Князът обичал да идва във Варна, познавал околностите на града. Батенберг посещава за първи път Св. Консткантин през август 1880 година и така става първият високопоставен курортист на манастира, което също допринася за развитието на региона като морски курорт. От своя страна той е с изключително значение за развитието на страната още в края на 19 век, когато се лансира идеята град Варна да се превърне в лятна столица на Княжество България. През 1882 г. се създава двореца Сандрово, по-късно преименуван на Евксиноград.
През 1899 манастирът „Св. Константин“ и стопанството към него стават собственост на Областния съвет на Варна. Градската управа започва да търси нови пътища за развитието му и така през 1907 година се стига до решението местността около манастира да се превърне в курорт. Започва ремонтирането и разширяването на старите полуразрушени манастирски сгради. Първият „хотел“ става винарското училище, чиито класни стаи са ремонтирани и пригодени да приемат туристи. Първите летовници идват през 1908 г. Това събитие слага началото на курорта и на морския туризъм в България.
Гордостта и красотата на новоизградения курорт Св. Константин става и новосъздаденият парк, който включва интересни дървесни видове, храсти и красиви цветя, оформени в привлекателни паркови площи. С развитието на зеленото му богатство е свързано името на чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбур и Белведере във Виена и със създаването на морската градина във Варна. Най-старото дърво на територията на курорта днес е над 100-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в двора на Международния дом на учените "Жолио Кюри" и се ползва със статут на защитено дърво.
Най-големият детски санаториум на Балканите е бил в курорта Св. Св. Константин и Елена Две са имената от историята на Варна, които са свързани с курорта Св. Св. Константин и Елена и допринасят най-много за изграждането на престижа му още в края на 19 в. Това са професор Параскев Стоянов – основателят на морелечението и калолечението в България и д-р Александър Недялков – управител на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“ в курорта.
Мечтата на проф. Стоянов била да организира край морето санаториум за деца, застрашени от костно-ставна туберкулоза. Това се случило през 1908 г. когато в курорта Св. Константин и Елена започва строежът на сградите на санаториума. Лично царица Елеонора, която през последните години от живота си живее в двореца Евксиноград, участва в изграждането и обзавеждането на санаториума не само с морална подкрепа, но и с лични дарения. Лечебното заведение официално отваря врати през 1909 г. и става най-големият детски санаториум на Балканите, който приема деца от цялата страна. Санаториумът се намирал до самия морски бряг сред зеленината на парка. Основни за лечебното заведение стават принципите на въздушното лечение и закаляване, морелечението и калолечението. След като тук са излекувани хиляди болни деца, а състоянието на стотици е значително подобрено, „Св. Св. Константин и Елена“ придобива славата на първата морска климатична станция в България. В наши дни курортът предлага богато разнообразие от лечебни програми, в които се използват всички познати фактори за въздействие на морето и термалните води върху здравето и укрепването на човешкото тяло.
През 1924 г. едноетажният хотел в манастира „Св. Константин“ е надстроен с още два етажа. Така триетажната сградата за първи път в историята на българския туризъм участва в Международното туристическо изложение в Прага през 1928 г.
Създаването на първата гроздолечебна станция е в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ В крак с модерните традиции в Европа още от края на 19 в. за създаването на гроздолечебни станции в страни с развито лозарство като Германия, Италия и Франция, през 30-те години на 20-ти век в курорта Св. Св. Константин и Елена е построена първата гроздолечебна станция в България, която предлагала съчетанието на морелечение и гроздолечение. Още тогава в това начинение се вижда възможност за развитие не само на лозарството, но и за удължаване на туристическия сезон. На входа на манастира се издигала арка с надпис на български и немски „Първа гроздолечебна станция Св. Константин“. Открита е през 1933 г, а сред летовниците имало българи, чехи и поляци, които идвали тук по лекарско предписание. В края му всеки летовник бил изпращан с пакет грозде като подарък и приятен спомен от пребиваването му в „Св. Константин“.
След направения анализ за интереса на чуждестранни туристи да пребивават по варненското крайбрежие, през 1933 г. е приет регулационният план и правилникът за извънградската курортна зона. В него е заложено местността „Св. Константин“ да се превърне в оживен и светски извънградски курорт с нови луксозни хотели, морско казино, красиви пешеходни алеи по крайбрежието, голяма паркова зона и пространство с почивни станции. Първите подобни са почивната станция на телеграфо-пощенските работници, Полската почивна станция, строена от общината във Варшава, станциите на Учителската каса, Софийското училищно настоятелство и Чиновническо-застрахователното дружество. За удобство на курортистите отворила врати и сезонна лятна телеграфо-пощенска станция, откъдето летуващите изпращали писма и картички. През годините развитието на курорта и на туризма като цяло е вече не само локален интерес, а се превръща и в държавен въпрос, с основаването през 1947 г. на отрасъла Стопански туризъм в Българската икономика. В курорта започва изграждането на нови хотели, ресторанти, сладкарници, битови заведения, барове, спортни съоръжения, тенис кортове, игрища, открити плувни басейни.
В наши дни в търсене на пълноценна почивка и на благодатна комбинация от море, термални извори и морски климат, хиляди туристи идват в курорта Св. Св. Константин и Елена през цялата година, за да открият перфектната морска, СПА, Уелнес и Балнео ваканция. И не само това – мястото е специално и за онези, които намират вдъхновение в красивите пейзажи и черпят от зареждащата енергия на морето.
